Банска българска община - обществена организация на местното самоуправление в с. Банско (дн. град), основана около 1850.
Банската българска община е продължение на сформирания през 1833 общоселски обществен съвет начело с Лазар Герман за осигуряване на средства, материали и работна сила за строежа и изписването на църквата "Света Троица", осветена през 1835.
В ръководството на общината се избират влиятелни представители на търговско-занаятчийското съсловие. Дейността й през 60 - 70-те г. на XIX в. се изразява главно в борбата срещу гръцките църковни власти за независимост на българската църква и за развитие на просветното дело в селото.
По нейна инициатива се изгражда нова училищна сграда (1857), преустройва се взаимното училище в класно, разпространяват се възрожденски вестници и книжнина. Общината организира строежа на камбанарията на църквата "Света Троица" (1850) и монтирането на часовников механизъм (1865).
През 70-те г. заедно с други общини от Разложко дава отпор на протестантската пропаганда. Банската българска община подпомага материално семействата, пострадали при потушаването на Кресненско-Разложкото въстание 1878 - 1879 и Илинденско-Преображенското въстание 1903.
По време на Балканската война, при освобождаването на Банско (октомври 1912), общината организира събирането на храна и облекло за българската войска и за доброволческите чети на ВМОРО.
Избраната през 1912 нова петчленна общинска управа с кмет Асен Тодев се включва в структурата на утвърдената в страната държавно-административна система.